НОСТАЛГИЯ ПО МОРЕТО

 МОРЕТО
Моят род по бащина линия е от морски край. Татко ми не обичаше морето, но ходенето с него на море беше повече от приключение. Замъци, плуване, каране на водно колело, гонене по плажа, къпане и много много смях. Варна е градът, който обожавам. С носталгия и с мъничко тъга. Винаги се сещам за татко. През сълзи, защото него го няма от много години и все ми е мъчно, и с усмивка, защото се сещам неговите думи - " хората, които обичаш, винаги са с теб. те са в сърцето ти и винаги ще бъдат там." Та, прибавям този миг към моят блог с ръка на сърцето и с поглед към звездите - наскоро обясних на дъщеря ми, че моят татко е онази голяма и ярка звезда, която аз винаги успявам да видя.Дъщеря ми добави - "Мамо, като при Уинкс ли - с вяра, без страх, с любов и с вълшебен прах?". Нещо такова.

С ДЪХ НА МОРЕ
Обичам риба. Всякаква. Правя я по всякакви начини. Това е един от тях. Става с всякаква риба, но най-добре със сафрид или със скумрия.

Слагате малко олио в тавата. нареждате рибките, овкусени със сол, подправка за риба, розмарин, дафинов лист и чер пипер. Слагате лимон на кръгчета отгоре. Доливате водичка около 250 гр. и оставяте на умерена фурна, докато водата се изпари, а рибата хубаво се зачерви. По желание можете да прибавите доматен сос, но аз я предпочитам натюр, с отделни гарнитури.